В центъра на вниманието са Субетовските четения, открити на 28.01.2017 г. в Русия.

Четенията са посветени на акад. Александър Иванович Субето.

Даден е биографичен очерк за personalia`та. Направен е библиографски профил на нейните трудове. Описани са някои по-нови изследвания на А. И. Субето. Представени са крилати мисли на учения.

Поднесена е рецензия за книгата, издадена на базата на форума: Ноосферизм – новый путь развития : монография посвящается 80-летию Александра Ивановича Субетто : материаллы международной научной конференции, состоявшейся 28 января 2017 года в Смоляном институте Российской академии образования, в Санкт-Петербурге : в 2 кн. / [под. науч. ред. Г. М. Иманова ... и др]. – Санкт-Петербург : Астерион, 2017. – (Субеттовские чтения)

ISBN 978-5-00045-419-0

ISBN 978-5-00045-420-6 (кн. 1)

ISBN 978-5-00045-421-3 (кн. 2)

Кн. 1 / [А. И. Субетто ... и др.]. – 488 с.

Кн. 2 / [В. Л. Бабурин ... и др.]. – с. 489-920.

Ключови думи: ноосфера – ноосферизъм – семиосфера – инфосфера – библиосфера – научно-мирогледна система – устойчиво развитие – информационно общество

The point are the Subetto readings opened on 28.01.2017 г. in Russia.

They are dedicated to Acad. Alexandre Ivanovich Subetto.

It is given a biographic sketch and a bibliography of his works, as well as some of the latest studies. Are presented winged words by him.

Review of the book from the forum: Noosherism – new path of development : monograph dedicated to 80^th anniversary of Alexandre Ivanovich Subetto : proceedings of an international scientific conference on 28 January 2017 in Saint Petersburg : in 2 vols / [Sci. ed. G.M. Imanov ... et al.]. – Saint Petersburg, 2017. – (Subetto readings). – In Rus.

ISBN 978-5-00045-419-0

ISBN 978-5-00045-420-6 (Vol. 1)

ISBN 978-5-00045-421-3 (Vol. 2)

Vol. 1 / [А. I. Subetto ... et al.]. – 488 p.

Vol. 2 / [V.L. Baburin ... et al.]. – p. 489-920.

Key words: noosphere – noospherism – semioshere – infosphere – biblioshere – scientific Weltanschauung – sustainable development – information society

Ноосферизм – новый путь развития : монография посвящается 80-летию Александра Ивановича Субетто : материаллы международной научной конференции, состоявшейся 28 января 2017 года в Смоляном институте Российской академии образования, в Санкт-Петербурге : в 2 кн. / [под. науч. ред. Г. М. Иманова ... и др]. – Санкт-Петербург : Астерион, 2017. – (Субеттовские чтения)

Имената на ред. отбелязани на гърба на загл. с. ; Други ред: Б. Я. Советов, А. А. Горбунов, А. В. Воронцов, В. Н. Бобков, В. С. Новиков, О. П. Резункова. – Изд. на Рос. акад. образования. Смольный инст., Сев.-вост. федер. Унив. им. М.К. Аммосова, Новгор. гос. унив. им. Ярослава Мудрого, Костром. гос. унив. им. Н.А. Некрасова, Волог. гос. унив. Пед. инст., Рос. акад. нар. хоз-ва е гос. службы. Сев.-зап. инст. упр., Междунар. унив. фундам. образования, Междунар. высш. учен. совет, Ноосфер. обществ. акад. наук, Рос. акад. естеств. наук, Петр. акад. наук и искусств, Европ. акад. естеств. наук, Акад. гуманит. наук, Акад. проблем качества. – Библиогр. след отд. части

ISBN 978-5-00045-419-0

ISBN 978-5-00045-420-6 (кн. 1)

ISBN 978-5-00045-421-3 (кн. 2)

Съдържа:

Кн. 1 / [А. И. Субетто ... и др.]. – 488 с. – Имената на авт. отбелязани на с. 3-12 ; Други авт.: Т. А. Молодиченко, Л. А. Зеленов, Н. И. Захаров, А. А. Горбунов, В. В. Чекмарев, В. А. Чумаков, Е. В. Албегов, Д. В. Бутенко, Л. Н. Бутенко, А. П. Крупеня, Е. М. Лысенко, И. В. Жуков, И. Г. Малкин, А. Н. Паранина, В. Н. Василенко, О. А. Шабанов, А. П. Лобанов, Н. В. Дроздов, А. В. Воронова, В. В. Иванов, И. В. Курис, В. П. Шенягин, Д. С. Клещев, В. Ю. Татур, А. Г. Колчина, В. Г. Горшков, А. М. Макарьева, А. А. Старцев, А. А. Гореликов, Б. Е. Большаков, Г. М. Иманов, Е. А. Рущина, К. Ф. Комаровских, Н. И. Комаровских, И. П. Арефьев, Л. А. Зубкевич, О. А. Рагимова, А. П. Мозелов, А. В. Куманова, Р. В. Маслов, С. П. Позднева, А. И. Крашенюк, С. В. Крашенюк, Т. Ю. Гвильдис, А. В. Окерешко, С. А. Вишниякова, Л. Г. Татарникова. – Писмо ректора Государственного университета библиотековедения и информационных технологий, София, Болгария / Стоян Денчев: с. 25-26 ; Власть и мозги : басня ; Судьба зладейка : печальная сказка о лесной Академии наук / Баян Баянов – Евгений Наумов: с. 293-294

Кн. 2 / [В. Л. Бабурин ... и др.]. – с. 489-920. – Имената на авт. отбелязани на с. 500-508 ; Други авт.: О. Л. Рогачевский, А. И. Субетто, В. В. Мантатов, Л. В. Мантатова, В. Ю. Татур, В. В. Никифоров, П. Г. Никитенко, Э. С. Демиденко, Е. А. Дергачева, Н. Н. Рябчикова, С. Н. Семенов, Е. В. Бочарова, В. И. Рябов, Вл. В. Чекмарев, Джаясекара П. Шанти, В. В. Лукоянов, С. И. Суханос, Э. С. Илларионова, Ю. В. Сафрошкин, С. Д. Болдырев, А. Г. Резунков, О. П. Резункова, Д. А. Резунков, А. В. Маякова, А. В. Титов, О. А. Горленко, Т. П. Можаева, В. В. Мирошников, Н. М. Борбаць, В. И. Попков, Я. А. Вавилин, М. Н. Миловзорова, И. Е. Задорожнюк, В. Б. Самсонов, А. А. Болтаевский, А. О. Бороноев, И. В. Новикова, О. И. Димитричева, Д. А. Рущин, Е. А. Наумов, В. В. Новицкий, А. В. Воронцов. – Приглашение и программа: с. 892-902 ; Сведения об авторах: с. 903-910. – Рез. на рус., англ. ез. – Съдържа и: „Самый трудный подвиг – это подвиг духовный, да еще, если этот подвиг длится всю жизнь” : эпистолярная беседа профессора из Болгарии Александры Кумановой с Александром Ивановичем Субетто

Създадените в самото начало на 2017 г. Субетовски четения са посветени на наш съвременник, което е крайно рядък случай в историята и настоящето на културно-научната обществена практика.

Субетовските четения са посветени на акад. Александър Иванович Субето¹.

Видният съвременен руски философ – енциклопедист А. И. Субето е президент на Ноосферната обществена академия на науките, заслужил деятел на науката на Руската федерация (РФ), лауреат на наградата на Правителството на РФ по образование и лауреат на международния конкурс на ЮНЕСКО за 2011 г., доктор на философските науки, доктор на икономическите науки, кандидат на техническите науки, професор, Гранд-доктор по социална философия на Международния университет по фундаментално обучение (МУФО) на Оксфордската мрежа на университетите, академик на Петровската академия на науките, Академията по проблемите на качеството, Международната академия по информатизация при ООН, Международната академия по акмеология, Санкт-Петербургската Академия по история на науката и техниката, Универсалната академия на науките, изящните изкуства и културата, Академията по социални технологии и местно управление, Международната академия на науките Екология и Безопасност на жизнената дейност на човека и природата...

Целта на настоящото изложение е да се запознае българската академическа общност със състоялите се в чест на живота, дейността и основните научни приноси на А. И. Субето „Субетовски четения”.

І. Биографични черти²

А. И. Субето се ражда на 28 януари 1937 г. в село Тярлево, което се намира между Павловск и Пушкин в Ленинградска област, днес отнасяна към град Санкт Петербург в Русия. През 1942 г. загубва баща си – преподавател във Военно-морското училище и опълченец в блокадния Ленинград (майка му заедно с трите деца в семейството е евакуирана в Чувашия). Началното и основното си образование (от 1-ви до 8-ми клас: 1945-1952 г.) завършва в Новгород-Северски, Черниговска област. През 1952 г. семейството му се премества в Полтава, където през 1954 г. А. И. Субето завършва мъжка гимназия.

През същата година той постъпва да следва във военно-морския сектор на аеродрумно-строителния факултет на Ленинградската военно-въздушна инженерна академия (ВВИА) „А. Ф. Можайски”. През 1959 г. завършва академията, принадлежаща вече към Ракетните войски със стратегическо предназначение, и от същата година до 1969 г. участва в строителството на космодрума „Плесецк”³. През 1968 г. той постъпва в адюнктурата⁴ на ВВИА „А. Ф. Можайски”, имайки към този момент звание майор, и я завършва през януари 1972 г. От 1969 до 1974 г. следва Курсовете за повишаване на математическата квалификация при Ленинградския държавен университет (полага повече от 30 изпита по висша математика, математическа логика, математическа физика и теория на вероятностите), което му обезпечава високо равнище в изследванията по квалиметрия и статистическите методи на управление. През ноември 1973 г. защитава кандидатска дисертация по технически науки на тема „Усъвършенстване на управлението чрез качеството на строителните обекти на Министерството на отбраната”.

От 1972 до 1992 г. А. И. Субето заема във Военния инженерен институт „А. Ф. Можайски” (от средата на 80-те години на ХХ в. – Военен космически институт „А. Ф. Можайски”) длъжностите на научен сътрудник, старши научен сътрудник, началник на отдел като постоянно изследва проблемите на качеството на обектите на Министерството на отбраната в широк контекст: от задачи на контрола на качеството и изпитанията на наземни ракетно-космически комплекси, през организация на системата за управление на качеството във военните промишлените предприятия, до теоретични проблеми на квалиметрията, системогенетиката, теорията на класификациите, теорията на качеството, квалитологията, общата теория на ефективността. Всички тези проблеми ученият класифицира в единство, полагайки основите на методологията на метакласификацията. През 1990 г. защитава докторска дисертация по икономически науки на тема „Теоретико-методологични основи на изследването на проблемите на качеството на сложна продукция”.

През 80-те години на ХХ в. А. И. Субето възглавява Комисията по квалиметрия на Ленинград (днес: Санкт-Петербург); бил е член на Координационния научно-технически съвет на Министерството на отбраната; от 1989 до 1993 г. е член на Научно-техническия съвет на Държавния⁵ стандарт; от 1985 до 1992 г. ръководи постоянно действащия семинар по теория на класификациите при Ботаническия музей на Ботаническия институт на Академията на науките на СССР⁶.

От 1989 г. и до днес А. И. Субето работи в Изследователския център по управление на качеството (Москва), който впоследствие се преименува в Изследователски център по проблемите на качеството на подготовката на специалисти при Министерството на образованието; днес: Институт по качество на висшето образование при Московския институт за стоманата и сплавите. В настоящия момент той е водещ научен сътрудник в това учреждение и заема длъжността заместник на завеждащия катедрата по управление на качеството на образованието.

През 1992 г. А. И. Субето се пенсионира в редовете на Въоръжените сили на СССР със звание полковник на космически войски, служейки в армията 38 години – период, през който е награден с 12 медала.

А. И. Субето е във вихъра на организацията на науката на съвременна Русия от 1990 г., приемайки участие в движението „отдолу” по създаването на АН РСФСР⁷. През 1990 г. се създава Ленинградският филиал⁸ на АН РСФСР, който съществува до 1992 г. (ученият влиза в Президиума и оглавява секцията по образование).

През декември 1991 г. А. И. Субето активно участва в приемането на решението по молба на учените (във връзка с това, че АН СССР става АН РСФСР) да се създаде Петровската академия на науките и изкуствата (ПАНИ, 1992- ), на която е учредител (сред 12 академици-учредители). От 1992 до 2006 г. изпълнява длъжността академик-секретар на Филиала по образование на тази академия, а от 1995 до 2006 г. е вицепрезидент на академията; днес – член на Президиума й.

През 1991 г. А. И. Субето съвместно с акад. Л. А. Майборода разработва концепцията на селските университети, плод на която става Селският държавен университет „[Св. Св.] Кирил и Методий” (избран е за проректор по науката на този университет; от 1991 до 1996 г. ръководи катедрата по човекознание и квалиметрия на селското стопанство; от 1999 до 2011 г. /когато, за съжаление, уникалното учебно заведение е ликвидирано/ е проректор по външните връзки).

Едновременно от 1993 г. А. И. Субето приема активно участие в създаването на Академията по проблемите на качеството (АПК). От 1994 г. той е академик на тази академия и едновременно вицепрезидент на Санктпетербургския филиал на АПК.

През 1995 г. А. И. Субето защитава докторска дисертация по философски науки на тема „Общественият интелект: социогенетични механизми на развитието и оцеляването”.

От 1992 до 2000 г. А. И. Субето работи по съвместителство като професор в катедрата по педагогическо майсторство на Санктпетербургския университет по педагогическо майсторство. От 1997 до 1999 г. той е професор в катедрата по философия и социология на Санктпетербургския държавен морски технически университет (чете курса „Основи на социогенетиката”. От 1998 до 2005 г. работи като директор на Центъра по мониторинг на качеството на научните изследвания, а също като професор в катедрата по философия, а после – в катедрата по икономически теории на Костромския държавен университет (КДУ) „Н. А. Некрасов”. След 2006 г. и досега, А. И. Субето е старши научен сътрудник на Лабораторията по качество на този университет.

През 2001-2002 г. А. И. Субето работи като професор в катедрата по социология на Руския държавен педагогически университет „А. И. Херцен” (чете курс „Основи на геополитиката и развитието на Русия в ХХІ в.”). От 2005 г. и понастоящем работи като професор по съвместителство във Вологодския държавен педагогически университет (ВДПУ), осъществявайки преподготовката на професорско-преподавателския състав на този университет в областта на управление на качеството на висшето образование. През 2009 г. му е присвоено званието Почетен професор на ВДПУ. От 2006 г. и понастоящем работи като професор по съвместителство в педагогическия факултет на Новгородския държавен университет „Ярослав Мъдри” във Велики Новгород.

През 1995 г. А. И. Субето е отличен със сребърните медали „Н. Д. Кондратиев⁹” и „П. Л. Капица¹⁰” за комплекс от научни работи по теория на циклите, системогенетика, социогенетика и теория на обществения интелект. През 2002 г. за монографията си „Философия и методология на образованието” е награден с премията „Л. И. Умански¹¹” и медала „Лауреат на премията „Л. И. Умански” на КДУ „Н. А. Некрасов”… Сред множеството обществени награди, дипломи и сертификати, почетни и паметни награди¹² през 2008 г. му е присвоено почетното звание „Заслужил деятел на науката на РФ”.

През 2009 г. А. И. Субето организира Ноосферната обществена академия на науките, на която е президент до настоящия момент.

Под научното ръководство /и като консултант/ на А. И. Субето са подготвени 16 доктори на науките¹³ (9 от тях – по технически науки, 2 – по социологически науки, 1 – по педагогически науки, 1 – по икономически науки, 3 – по философски науки) и 36 кандидати на науките¹⁴.

А. И. Субето е лидер на редица научни школи (по квалитология и квалиметрия; по системогенетика; по теория на обществения интелект; по некласическа социология и социогенетика; по системология на образованието; по ноосферизъм; по философия и история на Русия). По негова инициатива през 1992 г. на база на Изследователския център по проблемите на качеството на подготовката е създаден ежегоден симпозиум „Квалиметрия на човека и образованието. Методология и практика”, на който той е председател (заедно с директора на Изследователския център акад. Н. А. Селезньов). До настоящия момент са проведени 16 симпозиума и са публикувани 60 сборника с негови материали. Симпозиумът прераства в център по формиране на руска научна школа по квалиметрия на човека и образованието.

Във връзка с 80-годишнината на А. И. Субето на 28 януари 2017 г. в Санкт Петербург (Русия) при изключителна тържественост се учредяват и провеждат първите, създадени в негова чест, „Субетовски четения”.

ІІ. Библиографски профил

Към 2 април 2012 г. числото на публикуваните от А. И. Субето научни работи надхвърля значително 1000.¹⁵ Към 28 януари 2017 г. числото на тези публикации е 2100, над 350 от които са монографии и брошури¹⁶ – научни работи по проблеми, по които той е лидер на научни школи: квалитология и синтетична квалиметрия, системогенетика и теория на циклите, метакласификациите като наука за механизмите и закономерностите на класифицирането, теория на обществения интелект, философия на управляващия разум и новата парадигма на науката за управление, некласическо ноосферно човекознание, теория на капиталократията, системология на образованието, ноосферна парадигма на универсалния еволюционизъм и устойчивото развития, учението за планетарната кооперация на народите-етноси на ноосферна основа, концепцията на Руския Космизъм… Над 350 от тези публикации са книги – монографии и брошури.

Сред научните монографии на учения следва да се изтъкнат специално¹⁷: „Методы оценки качества проектов и работ” (1982), „Квалиметрия” (1979; ново изд. 1986; 2 изд. 2002), „Квалиметрия в машиностроении и приборостроении” (соавт. Ю. М. Андрианов; 1990), „Введение в квалиметрию высшей школы” (в 4 кн.; 1991), „От квалиметрии человека – к квалиметрии образования” (1993), „Творчество, жизнь, здоровье и гармония. Этюды креативной онтологии” (1992), „Гуманизация российского общества” (1992), „Общая концепция и структура опережающего стандарта качества высшего образования и ее применение применительно к крестьянскому высшему образованию” (соавт. Л. А. Майборода; 1994), „Системологические основы образовательнх систем” (в 2 кн.; 1994), „Системогенетика и теория циклов” (в 2 кн.; 1994), „Социогенетика: системогенетика, общественный интеллект, образовательная генетика и мировое развитие” (1994), „Проблемы фундаментализации и источников формирования содержания высшего образования” (соавт. В. В. Чекмарев, Е. И. Зимин; 1996), „Бессознательное. Архаика. Вера” (1997), „Введение в Неклассическое человековедение” (2000), „Россия и человечество на „перевале” Истории в преддверии третьего тысечелетия” (1999), „Онтология и феноменология педагогического мастерства” (1999), „Введение в нормологию и стандартологию образования” (2000), „Основы Неклассической социологии” (соавт. С. И. Григорьев; 2000), „Качество непрерывного образования в Российской Федерации” (2000), „Квалитология образования” (2000), „Ноосферизм. Т. 1. Введение в ноосферизм” (2001), „Философия и методология образования” (соавт. С. К. Булдаков; 2002), „Приоритеты и философия целеполагания фундаментальной науки в ХХІ веке” (2003), „Разум и Анти-Разум” (2003), „Качество жизни: грани проблемы” (2004), „Введение в философию качества: синтетический квалиметризм и Неклассичность” (2004), „Теория фундаментальных противоречий человека” (2004), „Основания социального менеджмента качества образования” (2004), „Квалиметрическое обеспечение управленческих процессов” (соавт. Ю. К. Чернова, М. В. Горшенина; 2004), „Оценочные средства и технологии аттестации качества подготовки специалистов в вузах: методология, методика, практика” (2006), „Эпоха Великого Эволюционного Перелома” (2007), „Образовательное общество как стратегия развития образования в ХХІ веке” (соавт. Г. М. Иманов; 2008), „Эпоха Русского Возрождения. Т. 1. Титаны Русского Возрождения” (2008), „Теоретическая экономия в начале ХХІ века – к новым основаниям синтеза экономической науки в системе Ноосферизма” (2009), „Наука и общество в начале ХХІ века: ноосферные основания единства” (2009), „Теория фундаментализации образования и универсальные компетенции: ноосферная парадигма универсализма” (2010), „Ноосферный прорыв в будущее России в ХХІ веке” (2010), „Исповедь последнего человека (предупреждение из Будущего)” (2011), „Слово” (2012), „Ноосферная научная школа в России: итоги и перспективы” (2012)…

Под ръководството на А. И. Субето и с активното му участие са издадени капиталните колективни монографии: „Вернадскианская¹⁸ революция в системе научного мировоззрения – поиск ноосферной модели будущего человечества в ХХІ веке” (2003), „Социогенетические основания трансформации общества” (2004), „Управление качеством высшего образования: теория, методология, организация, практика” (в 3 т.; 2005), „Ноосферизм: арктический взгляд на устойчивое развитие России и человечества в ХХІ веке” (3 т. в 6 кн.; 2007, 2009, 2011), „Ноосферное образование в евразийском пространстве” (3 т. в 6 кн.; 2009, 2010, 2011). От 2006 г. се публикува 13 томно събрание на съчинения „Ноосферизм”. От 2006 до 2012 г. са издадени 10 тома във вид на 15 книги…

Личността и творчеството на А. И. Субето се разглеждат в многобройни енциклопедични издания: „Инженеры Санкт-Петербурга” (1997), „Качество” (2001), „Философы России ХІХ-ХХ столетий” (2000), „Лучшие люди России: Энциклопедия” (2004; вип. 6), „Кто есть кто” в экономике природопользования” (2009), „Кто есть кто: Русское издание” (2009), „Европейская Академия Естественных наук” (2009), „WHO IS WHO в России: Биографическая энциклопедия” (2010; 4 изд.)…

Особено следва да се изтъкне автобиобиблиографският¹⁹ принос на А. И. Субето – той дава вторично-документална систематика на своите собствени научни работи.²⁰ Тази задача е доста сложна – като се има предвид и огромното творчеството на автора, и неговото многообразие. Въплъщението на тази задача на практика е плод на високо научно съзнание за значението на автобиобиблиографията за научното общество. Авторът и тук проявява оригиналност, която, съединена с присъщия му енциклопедизъм, дава безпрецедентен образец на автобиобиблиографския жанр.

Автобиобиблиографията на А. И. Субето е структурирана в две огледални части:

- библиография на публикуваните работи, подредени по години на издаване (1970-2012), снабдена със специално разработена библиография на книгите (монографии и брошури), подредени по азбучен ред (във всеки раздел на основния корпус има еднотипни вътрешни рубрики: Книги; Статии, тезиси, доклади; Ръкописни научни работи, в които материалът е номериран самостоятелно, започвайки винаги от 1);

- тематична библиография, в която с мощен метакласификационен подход са изведени 52 семантични комплекса (Ноосферизъм; Квалиметрия; Човекознание; Креатология; Руски космизъм; Философия на образованието; Некласическа психология; Руски език…), във всеки от който материалът е групиран еднообразно (книги и дисертации, подредени азбучно и статии, поднесени в хронологичен вид).

Като цяло изданието „Библиографическая систематика работ (1970-2012). Биография и избранные работы” (2012), посветено на 75-годишнината на учения – поради начина на номериране на материала (вж: по-горе) – се отказва от характерните за персоналните библиографски форми показалци, за да даде в различни разрези пълнотекстова вторично-документална база на творчеството на А. И. Субето за период, който е по-голям от четири десетилетия. Вероятно, в едно бъдещо издание (което е желателно да се появи!) – при общо номериране на материала (от 1 до безкрайност) бихме могли да видим ключове – показалци към автобиобиблиографията, в които да се наблюдават с прост поглед: институциите, издавали съответните трудове; названията на издателствата; имената на съавторите на А. И. Субето; имената на научните редактори на тази продукция; имената на рецензентите й и т.н., и т.н.

С библиографската систематика на научните работи на А. И. Субето пред нас се открива един несъмнен оригинален принос в автобиографията на уникалния философ-енциклопедист, изследовател в единство на квалиметрията, метакласификациите и ноосферизма, който ще бъде изучаван не само от гледна точка на сферите на основните интереси на учения, но и от библиографознанието.

ІІІ. Някои по-нови изследвания

Следва да обърнем внимателен поглед към Част ІІІ на труда на А. И. Субето „Библиографическая систематика работ (1970-2012). Биография и избранные работы” (2012), чиито структурни части са цитирани по-горе в настоящото изложение и в неговите бел. 2, 12, 15, 21 и 23.

Нека се съсредоточим първо върху втория компонент на тази част – избраните работи на автора²¹.

В своята библиографска систематика А. И. Субето отделя специално място на избраните си работи. Той включва 19 свои произведения, които обхващат 153 стр. (от общо 607-те стр. на „Библиографическая систематика работ (1970-2012). Биография и избранные работы” (2012).

Сред включените от А. И. Субето избрани работи следва да се отбележат ключовите по ноосферизъм, вбиращи в себе си и метакласификационните, и квалиметричните нива на обобщение на учения: „Ноосферизм как новая научно-мировоззренческая система и стратегия синтеза научных знаний в ХХІ веке” (с. 433-439), „Русский космизм в логике становления Ноосферизма в ХХІ веке” (с. 439-455), „Системогенетическая парадигма организации академического знания и системного проектирования” (с. 455-458), „Ноосферная научная школа в России: итоги и перспективы” (с. 459-511), „Казначеевская²² парадигма ноосферного человековедения” (с. 512-523), „Глобальное здоровье человечества как норма его будущего социоприродного развития в форме ноосферной планетарной гармонии” (с. 526-528), „Гармоничная цивилизация как гармоничная ноосфера” (с. 529-530), „Парадигмальные основы становления психологии компетентности” (с. 549-556), „Устремленность образования в ХХІ веке к становлению ноосферного человека и ноосферной формы универсализма” (с. 564-572), „Креативная онтология (с. 583-586)…

На второ място следва да се изтъкне, че към Част ІV²³ на труда на А. И. Субето „Библиографическая систематика работ (1970-2012). Биография и избранные работы” (2012) авторът събира около 40 оценки и поздравления на свои колеги, подчертавайки с този акт колективния характер на науката като социокултурен феномен, в който е потопен изследователят.

На трето място в това изложение следва да се изтъкнат най-новите научни монографии на А. И. Субето, появили се на бял свят през април 2012 – декември 2013 г.: „Начала теории социального менеджмента качества. Ноосферно-социальная парадигма” (2012), „Ноосферное смысловедение” (2012), „Планетарная кооперация этносов – основа гармоничного развития человечества в ХХІ веке” (2012), „Вернадская революция как научно-методологическая основа формирования ноосферного общества” (2013), „Ноосферно-научные и духовно-нравственные основания выживания человечества в ХХІ веке” (2013), „Слово о русском народе и русском человеке” (2013), „Человек, наука и экономика в эпоху Великого Эволюционного Перелома: Ноосферный императив” (2013)… Тук специално трябва да се изтъкнат и колективните монографии и сборници, появили се под научната редакция на А. И. Субето: „Вернадскианская революция в научно-образователном пространстве России” (2013), „В. И. Вернадский и ноосферная парадигма развития общества, науки, культуры, образования и экономики в ХХІ веке” (в 3 т.; 2013), „Ноосферизм и ноосферология в спасении жизни человечества и природы” (2013)…

… Особено внимание заслужава колективната монография „Ноосферное образование в евразийском пространстве: Том 6: Ноосферное образование как механизм устойчивого развития России в XXI веке” (2016) (под науч. ред. на А. И. Субето и Г. М. Иманов) (на основа на материалите на VI международна научно-практическа конференция „Ноосферное образование в евразийском пространстве”, състояла се Института Смолни на Руската академия на образованието /СИ²⁴ РАО/ – Санкт Петербург, 28 ноември – 1 декември 2016 г.) …

Една от най-ярките последни монографии на А. И. Субето е „Учительство ХХІ века: Ноосферная миссия” (2016)…

ІV. Някои крилати мисли

В заключение на настоящия обзор е удачно да се приведат някои ключови мисли на академик Александър Иванович Субето (ще се спрем първоначално на ключовата му монография „Ноосферное смысловедение” (2012):

- „Думата „смисъл” е древноруска²⁵ дума. Тя включва в себе си и „разбиране”, и „знание”. „Аз [о. – Бел.: А. К.] смислям” – означава едновременно и разбиране, и знание на този предмет, за който говоря. „Смисъл” се състои от корена „мисъл” и представката „с” [и представката „о” – Бел.: А. К.]. „Мисъл”, „мисля” – това е нещо („образ”, словесен израз), което предава някакво съдържание, знание, и едновременно създава това съдържание, знание. А „смисъл” – това е „с мисъл”, по аналогия да си припомним думите „знание” и „съзнание”²⁶. Съзнанието – това е „знание” на това, което то „знае”, т.е. отразено (от reflexio /лат./) знание. Така и „смисъл” – мисъл за мисълта, т.е. знание за това, което означава мисълта (този израз, образ, които тя предава) (с. 14);

- „Да се осъзнае смисълът – значи да се разбере. А разбирането е основа на общуването не само между хората, но и между човечеството и Света²⁷” (с. 15);

- „Ноосферното смислознание – това вече не е просто смислознание, а ноосферно, т.е. разширило хоризонта на виждане на смислите на битието на човека до равнище на проблемите на единството на Човека и Природата, под които се крият такива макросистеми, в които е потопено битието на човечеството като Биосфера на Земята, планетата Земя, Слънчевата система, Галактиката, Вселената или Универсума” (с. 16);

- „смисълът на живота на човека е в творчеството на човека, в неговото съзидание, а не в потреблението. Това посочват достиженията на всички науки” (с. 28);

- „Разумът преди всичко е интелект, но интелект в неговия висш стадий на развитие, надарен с мъдрост, регулиращ се от критериите на Истината, Доброто и Красотата” (с. 34);

- „Съзнанието на човека в продължение на цялата история на неговото формиране се издига на равнището на космичното, космопланетарно, ноосферното съзнание на човека (с. 139)…

… А ето и едно, станало крилато, предупреждение на А. И. Субето:

„Творчеството е необходимо на човека, то изпълнява космическа прогресивна функция, без него е възможна гибелта на човечеството.”²⁸

V. Субетовски четения

Международната научна конференция, посветена на 80-годишнината на акад.

А. И. Субето – Субетовски четения, е на тема: „Ноосферизмът – нов път на развитие” (Санкт Петербург, СИ РАО, 28.01.2017 г.).

Предмет на научната рефлексия на четенията е разкриването на ноосферизма не само като нова научно-мирогледна система, но и демонстрирането на основите и програмата на ноосферния синтез на всички науки, както и формирането на ноосферното образование в Русия – родината на Космизма (Руски Космизъм) – планетарното виждане на света, земното кълбо като системно цяло – ноосфера (вж: бел. 18), сходни на която са техносферата, антропосферата, социосферата, инфосферата, семиосферата (вж: и по-долу)…

Именно ноосферизмът е стратегията на прехода на човечеството към новата парадигма на историята – управляемата социоприродна еволюция на базата на обществения интелект и на еволюцията на научно-образователното общество, т.е. към ноосферната история и ноосферното бъдеще.

Съучредители на Субетовските четения са Североизточният Федерален университет „Н. А. Амосов”, Костромският държавен университет „Н. А. Некрасов”, Новгородският държавен университет „Ярослав Мъдри”, Саратовският държавен университет „Н. Г. Чернишевски”, Северозападният институт за управление, Международният университет за фундаментално образование, Всеруският център за равнището на живота, Международният висш научен съвет, Руската академия на естествените науки, Петровската академия на науките и изкуствата, Европейската академия на естествените науки, Академията на хуманитарните науки,

Международната академия на психологическите науки, Академията на философията на стопанството, Академията по проблемите на качеството, Асоциацията на ноосферното образование и обществознание, Ноосферната обществена академия на науките и др.

На Субетовските четения получава своето първо разпространение колективната научна монография – събитие в научната култура на ХХІ в. (!) – в 2 тома, подготвена от участията на 95 учени на форума във вид на единна систематизирана книга.

Описана подробно в настоящото изложение чрез библиографската си характеристика, двутомната монография „Ноосферизмът – нов път на развитие” е модел на синтеза и систематиката на ноосферното знание на ХХІ в. В нея е направено кадастралното дърво на ноосферизма. Това достижение е плод на цяло научно движение, свързано с отбелязването в Русия на 2017 г. като „година на екологията”.

Целите и структурата на монографията са разкрити в уводните думи към нея, създадени от акад. Гейдар Мамедович Иманов – председател на Организационния комитет на Субетовските четения и акад. Аркадий Антонович Горбунов – председател нюа Програмния комитет на този форум.

Том І-ви на труда се открива с приветствието към юбиляра на ректора на Университета по библиотекознание и информационни технологии акад. Стоян Денчев – архитект на формирането на планетарна научна, културна и образователна информационна среда без административни, институционални и географски граници.

Структурираната в две книги монография е снабдена с поместените във втората книга три приложения:

1) програма на Субетовските четения, състава на Организационния и Програмния комитет на форума;

2) сведения за авторите на доклади на форума;

3) анотациите и ключовите думи към научните текстове.

Частите на монографията, вътрешно изградени от аналитично-изведените подраздели на всеки от докладите, са систематизирани по направления на ноосферното знание на ХХІ в. в том 1 (І-ІV раздели) и в том 2 (V-ІХ раздели) на изданието:

- І. Ноосферизмът – научно-мирогледна система и новата парадигма на историята – дадена е комплексна научно-приложна постановка на проблема като се акцентира на върховия синтез, до който стига юбилярът в научните си търсения (А. И. Субето);

- II. Ноосферизмът на А. И. Субето: pro et contra (тук във вид на жива интеракция са представени както обобщените възгледи на творчеството на юбиляра като цяло, така и оценките на отделни страни и положения на неговия теоретично-приложен комплекс в познанието – А. И. Субето, Т. А. Молодиченко, Л. А. Зеленов, Н. И. Захаров, В. В. Чекмарев, В. А. Чумаков, Е. В. Албегов, Д. В. Бутенко, Л. Н. Бутенко, А. П. Крупеня, Е. М. Лисенко, И. В. Жуков, И. Г. Малкин, А. Н. Паранина, В. Н. Василенко и др.);

- III. Проблеми на формирането на ноосферния разум (разглежда се постановката на проблема и ракурсите на обсъждане на съзнателната причина за създаването на вселената и трансперсоналното творчество, както и възможността за математическото моделиране на различните градации на качеството на личността и др. – Л. А. Зеленов, О. А. Шабанов, А. П. Лобанов, Н. В. Дроздов, А. В. Воронова, В. В. Иванов, И. В. Курис, В. П. Шенягин, Д. С. Клещев, В. Ю. Татур, А. Г. Колчина и др.);

- IV. Разкриване на различни направления на рефлексията на ноосферния синтез на науките и ноосферното образование като основа на устойчивото развитие на планетата (В. Г. Горшков, А. М. Макарьева, А. А. Старцев, Л. А. Зеленов, А. А. Гореликов, Б. Е. Болшаков, Г. М. Иманов, А. И. Субето, Е. А. Рущина, Т. А. Молодиченко, И. П. Арефьев, Л. А. Зубкевич, О. А. Рагимова, А. П. Мозелов, А. В. Куманова, Р. В. Маслов, С. П. Позднева, А. И. Крашенюк, С. В. Крашенюк, Т. Ю. Гвильдис, А. В. Окерешко, С. А. Вишниякова и др.);

- V. Проблеми на ноосферната икономика и социалното развитие на регионите (В. Л. Бабурин, В. Н. Бобков, Б. Н. Кочуров, О. Л. Рогачевский, А. И. Субето, В. В. Мантатов, Л. В. Мантатова, В. Ю. Татур, В. В. Никифоров, П. Г. Никитенко, Е. С. Демиденко, Е. А. Дергачева, Н. Н. Рябчикова, С. Н. Семенов, Е. В. Бочарова, В. И. Рябов, Вл. В. Чекмарев и др.);

- VІ. Роля на закона за хармония в ноосферната парадигма на развитието – учението за ноосферно-космическата хармония (А. И. Субето, Джаясекара П. Шанти, В. В. Лукоянов, В. Ю. Татур, С. И. Суханос, Э. С. Иларионова, Ю. В. Сафрошкин, С. Д. Болдирев, А. Г. Резунков, О. П. Резункова, Д. А. Резунков);

- VII. Квалитативизъм, квалиметрия и управление на качеството; организационен и екологичен мениджмънт (А. В. Маякова, А. В. Титов, О. А. Горленко, Т. П. Можаева, В. В. Мирошников, Н. М. Борбац, В. И. Попков, Я. А. Вавилин и др.);

- VIII. Ролята на Русия в пространството на формирането на ноосферния разум като стратегия на устойчивото развитие (М. Н. Миловзорова, А. И. Субето, И. Е. Задорожнюк, И. Е. Задорожнюк, А. А. Болтаевский, А. О. Бороноев, И. В. Новикова, О. И. Димитричева, Д. А. Рущин, Е. А. Наумов, В. В. Новицкий и др.);

- IX. „Епистоларната беседа” (за автор на жанра е посочена – А. В. Куманова, член на програмния комитет на Субетовските четения) на А. В. Куманова с А. И. Субето: „Най-трудният подвиг е духовният, при това – ако продължава през целия живот” (в качеството на епиграфи към всеки от подразделите са взети лаконизми на А. И. Субето от неговата книга „Слово” /2012/).

Подобен синтез и систематика на ноосферното знание се прави за първи път в подобни мащаби, консолидиращи мненията на огромното множество от учени по проблемите на ноосферизма.

Този синтез е плод на огромна любов към науката, знанието, човека и към нашата планета – към нейните космични измерения: „…и нет истины, где нет любви”…

Монографията „Ноосферизмът – нов път на развитие”, като резултат на Субетовските четения, очертава семантичните орбити на ноосферата, където – като плод на синтез и обобщение – са разположени и инфосферата (сферата, в която на различни равнища влизат всички информационни реалии), и библиосферата (библиотечно-библиографско-книговедско-информационната … сфера)²⁹ (вж: и по-горе). Подобна системна представа прави възможно разкриването на философско-информационната картина на света, в който живеем в нейната цялостност и универсална приложимост.

Монографията „Ноосферизмът – нов път на развитие” показва и че в планетарния семиосферизъм е естествено вкоренен стволът на развиващото се живо Дърво на историко-културното развитие на човечеството... За неговото развитие е необходима цялата история на триосния геоид Земя³⁰, която от последната четвърт на ХХ в. и в началото на ХХІ в. кристализира в ученията и пораждащите се школи на трима велики семиолози – структуралисти с планетарно значение – Юрий Михайлович Лотман (1922-1993), Томас Алберт Сибиък (1920-2001) и Умберто Еко (1932-2016) (том 1, с. 432 – вж: бел. 29).

Интересно е, че ноосферизмът като мироглед тръгва именно от Русия (В. И. Вернадски), и той е пронизан през ХХ и ХХІ в. и от Руския Космизъм, и от структурализма като научно-етични системи…

…Именно от Русия тръгва формирането на синтезната – съставна на общочовешката християнска в корена си идея – на космичния процес на единението, на световната култура, на „свободата на Духа”… Защото Русия исторически (в категорията „дълго време”) е семейство на народи, на симбиозата на евразийството (Запада и Изтока; Севера и Юга) – на „руската идея” (термин на Ф. М. Достоевски).

Имайки в качеството си на устои историческият и религиозният опит, както и немската диалектика, поставяйки си целите да се обедини човечеството във висока общност, във фактор на космическото развитие, това направление на философско-етически учения дава такива ярки представители като Ф. М. Достоевски, В. С. Соловьоев, Н. Ф. Федоров… Техни предшественици са: Н. М. Карамзин, А. С. Хомяков… Последователи са В. В. Розанов, Н. А. Бердяев, С. Н. Булгаков, С. Л. Франк, Н. О. Лоский, Л. П. Карсавин, И. А. Илин, Б. П. Вишеславцев, П. А. Флоренский, А. Ф. Лосев...

В пределите на философско-етическите учения на космизма се преодолява всяко национално (и преди всичко: руско) обособяване и водещо става универсалното, планетарното, общочовешкото мислене.

Такава е и нравствено-етичната платформа и на монографията „Ноосферизмът – нов път на развитие”, в която се утвърждава човекоцентричен планетарен модел на света. Не случайно монографията е адресирана към „мислещите хора, замислящи се за бъдещето на човечеството” (том 1, с. 2).

Субетовските четения, посветени на 80-годишния юбилей на акад. Александър Иванович Субето, са ярка следа в съвременното планетарно мислене, което има резонанс във всички сфери на научния, културния, политическия и икономическия обществен живот, на които четенията дават синтез и систематика.

Тези четения са принос към методологията на информационното общество.

Бележки и цитирана литература

¹ Рус.: А. И. Субетто.

Ученият е консултант на УниБИТ по редица от разработваните във вуза научноизследователски направления – когнитологично портретиране на учени от информационно-комуникативния цикъл на знанието; трансмисии на соларния култ на планетата от Север. Той системно подарява трудовете си на Библиотечно-информационния център на УниБИТ, между които са и дарените от него издания, станали основа за структурирането на втория и третия раздели на тази публикация.

² За съдържателна основа на този и следващия раздел на настоящата публикация е използвана Научната автобиография на А. И. Субето от 2 април 2012 г., публикувана от него като част ІІІ на изд.: Субетто, А. И. Научная автобиография и … : ч. ІІІ. // Субетто, А. И. Библиографическая систематика работ (1970-2012). Биография и избранные работы : юбил. изд., посв. 75-лет. авт. / Ноосферная обществ. акад. наук и др. ; науч. ред. А. А. Горбунов. – Санкт-Петербург, 2012, с. 426-432.

³ Руски космодрум, разположен в Архангелска област на 800 км северно от Москва и южно от Архангелск.

⁴ Адюнкт (лат.: adjunctus – присъединен) – 1) в дореволюционна Русия, както и в някои други страни – лице, заемащо младша научна длъжност в научно учреждение (помощник на професора – днес: асистент); 2) лице, подготвящо се за преподавателска дейност във военна академия, докторант на военното учебно заведение.

⁵ Рус.: Госстандарт.

⁶ Рус.: АН СССР.

⁷ РСФСР – Руска съветска федеративна социалистическа република.

⁸ Рус.: отделение – Ленинградское отделение (ЛО).

⁹ Николай Дмитриевич Кондратиев (4.03.1892-17.09.1938) – руски икономист, основоположник на теорията за икономическите цикли, известни като „Циклите на Кондратиев”.

¹⁰ Пьотър Леонидович Капица (9.7.1894-8.4.1984) – руски физик, академик, откривател – паралелно с Дж. Ф. Алън и А. Д. Мизенер през 1937 г. – на свръхфлуидността (свойството на вискозитета на течностите да става много нисък при ниски температури) и лауреат на Нобелова награда за физика (1978).

¹¹ Лев Илич Умански (29.10.1921-13.7.1983({{padleft:1983|4|0}}-{{padleft:7|2|0}}-{{padleft:13|2|0}})) – руски психолог, специалист в областта на социалната и педагогическата психология.

¹² Вж: Субетто, А. И. Научная автобиография и … : ч. ІІІ. // Субетто, А. И. Библиографическая систематика работ (1970-2012). Биография и избранные работы : юбил. изд., посв. 75-лет. авт. / Ноосферная обществ. акад. наук и др. ; Науч. ред. А. А. Горбунов. – Санкт-Петербург, 2012, с. 430.

¹³ т.нар. „голям доктор”.

¹⁴ т.нар. „малък доктор”.

¹⁵ Вж: Субетто, А. И. Библиография опубликованных работ, упорядоченная по годам издания (1970-2012) : ч. І ; тематическая библиография : ч. ІІ. // Субетто, А. И. Библиографическая систематика работ (1970-2012). Биография и избранные работы : юбил. изд., посв. 75-лет. авт. / Ноосферная обществ. акад. наук и др. ; Науч. ред. А. А. Горбунов. – Санкт-Петербург, 2012, с. 7-117 ; 118-425.

¹⁶ Международная научная конференция, посвященная 80-летию известного ученого Субетто Александра Ивановича : Субеттовские чтения на тему: ноосферизм – новый путь развития (Санкт-Петербург, СИ РАО, 28.01.2017 г.) : первое инфор. письмо – приглашение. – Санкт-Петербург, 2017, с. 2. – Рукоп.

¹⁷ Някои от тези монографии са публикувани в интернет, поради което заглавията им се предават на езика на оригинала (на руски) (този подход е използван и при описанието на работите на А. И. Субето в третия раздел на настоящата публикация).

¹⁸ Владимир Иванович Вернадски (28.2.1863-(18630312)6.1.1945) – руски учен естествоизпитател, мислител и обществен деец от края на XIX в. и първата половина на XX в. Създател на научни школи. Един от представителите на руския космизъм; създател на науката биогеохимия. Дейността му оказва огромно влияние върху развитието на науките за Земята. В кръга на интересите му влизат много науки: геология, почвознание, кристалография, минералогия, геохимия, радиогеология, биология, палеонтология, биогеохимия, метеоритика, философия и история. Занимава се с организаторска научна и обществена дейност.

Автор е на учението за биосферата и ноосферата. Биосферата обхваща цялата повърхност на Земята, покривайки я със слоя на живото вещество.

Ноосфера (гр.: nōos, nous – разум + гр.: sphairа; лат.: sphaera; фр., англ.: sphere – кълбо, земното кълбо, небесата … ; област …) – обвиващата земното кълбо идеална „мислеща” обвивка, чието формиране е свързано с развитието на човешкото съзнание; сфера на взаимодействието на природата и обществото, в пределите на която разумната човешка дейност става най-главен и определящ фактор на развитието. За нейното обозначаване се употребяват сходни термини с различни отенъци: техносфера, антропосфера, социосфера, инфосфера, семиосфера.

¹⁹ Първият историк на Англия – монахът от манастира в северната част на страната в Яроу – Беда Достопочтени (Bede /Beda, Baeda/ Venerabilis /672 или 673 – ок. 735 г./), който написва „Църковна история на английския народ”, е автор и на един от първите автобиобиблиографски списъци, достигнал до нас – „Бележки за самия себе си и своите книги” (ако не взимаме под внимание биобиблиографските трудове на медика и философа Клавдий Гален /Claudius Galenus, 129 или 131 г. – ок. 200 или ок. 210 г./ „За реда на собствените книги” и „За собствените книги” /ІІ в./).

Автобиобиблиографският жанр присъства впоследствие в историята на библиографията чак до наши дни и представлява компонент на творческата лаборатория на авторите – на техните различни, в това число и библиографски, трудове. Жанрът е съществен уникален вторично-документален източник за изследване на архивни и други документи за дейността и личността на учените. Но за съжаление автобиобиблиографските списъци никога не навлизат в широката информационна практика на обществото, както изтъква с огорчение, в частност, и историка на библиографията К. Р. Симон в своя капитален за вечни времена труд „История на чуждестранната библиография” (1963; 2010), запазвайки своя личен (за автора) непубличен характер, който става известен само на тесен кръг от професионалната общественост (изследователи).

Вж библиографските характеристики на цитираните в настоящата бел. източници в изд.: Куманова, А. Ризома на инфосферата : морфология на библиографията : генезис на световната универсална библиография : теория на библиогр. форма : учебник по общо библиографознание / предг., рец. С. Денчев ; обща ред., дейксис Н. Василев. – София : За буквите – О писменехь, 2012. – 1-442, І-CCCLІІ, 443-534 с. : 350 ил., 59 сх., 22 репрод. – (Факлоносци ; ІV). – Списък на цит. лит.: 1440 ном. назв. – Табл. на термините и понятията, използвани от евро-американските специалисти през XVІІІ-XХІ в. за диференциация на библиогр. явления, имащи отношение към формата на библиогр. информация: 1180 назв. на 20 ез. – Именен показалец ; Географски показалец ; Показалец на заглавията ; Списък на съкращенията. – Юбил. изд., посветено на 250-годишнината от написването на „История славяноболгарская …” от Св. о. Паисий Хилендарски. – Публ. и в: <http://www.local.svubit.org/2009/03/08/opеn-da> – до 30.09.2010; от 30.09.2010: http://www.sno.unibit.bg>. Публ. и във вид на ел. кн. в изд. „За буквите – О писменехь” (2012): <http://www.sno.unibit.bg>.

²⁰ Срв.: аналитично цитираното по-горе автобиобиблиографско издание на учения „Библиографическая систематика работ (1970-2012). Биография и избранные работы” (2012).

²¹ Вж: Субетто, А. И. … избранные работы : ч. ІІІ. // Субетто, А. И. Библиографическая систематика работ (1970-2012). Биография и избранные работы : юбил. изд., посв. 75-лет. авт. / Ноосферная обществ. акад. наук и др. ; науч. ред. А. А. Горбунов. – Санкт-Петербург, 2012, с. 433-586.

²² Влаил Петрович Казначеев (род. 17.7.1924) – руски учен в областта на медицината, биофизиката, екологията, социологията, педагогиката; доктор на медицинските науки, академик на Руската Академия на медицинските науки, профессор. Автор на основополагащи трудове по космопланетарно човекознание. Автор на стихотворните сборници: „Что истина?” (1994) и „Надежда” (1999).

²³ Вж: Субетто, А. И. Оценки, поздравления : ч. ІV. // Субетто, А. И. Библиографическая систематика работ (1970-2012). Биография и избранные работы : юбил. изд., посв. 75-лет. авт. / Ноосферная обществ. акад. наук и др. ; науч. ред. А. А. Горбунов. – Санкт-Петербург, 2012, с. 587-606.

²⁴ Рус.: Смольный институт.

²⁵ Славянска дума!

²⁶ Срв.: епиграфа към настоящия текст.

²⁷ Тук в настоящия текст, както и в приведените заглавия на трудовете на А. И. Субето, понятията се изписват под формата, получила място в творчеството на personalia`та (с главни букви).

²⁸ Субетто, А. И. Творчество – функция жизни. // Трансформация этноконфессиональных отношений в современном мире и ее последствия : материалы научной конференции (Санкт-Петербург, 4-5 мая 2016 г.) / Мин. образования и науки РФ ; Балт. гос. техн. унив. „Военмех” ; Ред. совет. А.П. Мозелов и др. – Санкт-Петербург, 2016, с. 36.

²⁹ Куманова, А. Ноосфера – инфосфера – библиосфера: Синопсис естественного универсального эволюционизма / Эпиграф: „Творчество необходимо человеку, оно выполняет космическую развивающую функцию, без него возможна гибель человечества.” – А. И. Субетто. // Ноосферизм – новый путь развития : монография посвящается 80-лет. Александра Ивановича Субетто : материаллы международной научной конференции, состоявшейся 28 января 2017 года в Смоляном институте Российской академии образования, в Санкт-Петербурге : в 2 кн. / [под. науч. ред. Г. М. Иманова ... и др]. (Субеттовские чтения). – кн. 1 / [В. Л. Бабурин ... и др.]. – Санкт-Петербург, 2017, с. 423-435.

³⁰ Третата планета в Слънчевата система, която се върти: а) около него – по елиптична орбита (близка до кръгова), със спътник Луната, която се върти около Земята; б) около собствената си ос (предизвиква смяната на деня и нощта; наклонът на оста и въртенето около Слънцето предизвикват смяната на времената на годината). Формата на Земята – геоид, приблизително – триосен елипсоид, сфероид, чието образуване се отнася към догеологичната история на космоса: „защото мястото, на което стоиш, е земя свята” – Деян. (7: 33).